АСОЦИАЦИЯ НА ПРОКУРОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Обучителното мероприятие е организирано от Асоциацията на прокурорите в България и е част от дейностите по проект „Успешно преследване на престъпленията срещу дивата природа в Европа“ SWIPE, съфинансиран от програмата ЛАЙФ на ЕС. Този проект се изпълнява на територията на 11 европейски страни и има за цел да допринесе за увеличаване на броя на успешно приключилите наказателни производства за престъпления против дивата природа. В провеждането на Академията участваха 50 прокурори от цялата страна, основно членове на АПБ.

Пред тях своите лекции изнесоха Нада Тошева – ръководител на проекта SWIPE и представител на WWF за България; д-р Вихър Георгиев – главен асистент, катедра „Европеистика“ ,СУ , Николай Терзиев – БДЗП, адв. Емилия Тончева, съветник на министъра на околната среда и водите, бивш зам. министър на околната среда и водите, полк. Елин Алексов, административен ръководител на ВоАП и член на УС на АПБ, Мирослав Овчаров, прокурор от ОП- Велико Търново и член на УС на АПБ и Красимир Стайков, прокурор от РП – Велико Търново.

Академията беше открита от Председателя на АПБ Владимир Николов. Приветствия отправиха Анелия Тончева, Нада Тошева и Светлана Бошнакова, член на ВСС.

Лекционните занятия започнаха с презентация на Нада Тошева на тема „Престъпления срещу природата“. Тошева насочи вниманието на участниците върху кумулативния ефект на престъпленията против дивата природата, проявен от една страна чрез изтребването на защитени видове животни, а от друга страна - нарушаване създаденото от природата биоравновесие, предпоставящо последващи негативни екологични промени. Съвременното общество губи своята емпатия към природата, като неглижира и се дистанцира от проблемите, свързани с опазване на околната среда. Лекторът критикува ниския размер на административните глоби, които като санкция не оказват своя правовъзспиращ ефект. Посочи, че Конвенцията за международна търговия на дивата флора и фауна изчерпва своя ефект, поради което предстои приемане на нов международен регламент в тази област. Тошева представи на вниманието на прокурорите няколко емблемантични случая на престъпления, свързани с изтребване на животни. В днешни дни, например, най- застрашени от изчезване в България са прилепите, кафявата мечка, дивата коза вълка и есетрата. Тя призова към повишаване на чувствителността към проблемите за опазване на околната среда.

Чрез ZOOM в мероприятието се включи и д-р Вихър Георгиев, който запозна прокурорите с доклада „Закононарушения срещу дивата природа“, с чието съдържание може да се запознаете тук. Според д-р Георгиев успешното противодействие на престъпленията против околната среда и водите е възпрепятствано от няколко фактора - липсата на критерии отграничаващи административното деяние от престъплението (тук той насочи към доклада на доц. д-р Ива Пушкарова, изготвен по Екопроекта на АПБ), липсата на структурно сътрудничество между държавните контролни органи при установяването и санкционирането на този вид деяния, липсата на взаимодействие между контролните органи и ПРБ и между контролните органи и МВР, които силно затруднява адекватното и ефикасно разследване на този вид деяния. Д-р Георгиев подчерта приноса на АПБ в повишаването на компетентността на прокурорите пи разследване на престъпления против околната среда, изразен в организиране на семинарни обучения и издаване на помагало, посветено на борбата с този вид престъпления.

Занятията продължиха с практически задачи, по повод на което присъстващите бяха разделени на групи за обсъждане и представяне на отговори по поставени актуални въпроси.

В рамките на следобедната сесия Академията продължи с обсъждане на добри практики за разкриване и разследване на престъпления срещу дивата природа. Красимир Стайков представи на вниманието на присъстващите казус, по който има образувано наказателно производство по чл. 237 от НК, наблюдавано от него. Мирослав Овчаров представи друг казус – улов на риба чрез взривни вещества (чл. 238 НК). В хода на представяне на казусите бяха очертани необходимите процесуално-следствени действия, които следва да бъдат проведени при разследването на този тип престъпления и техните специфики, практическите затруднения, които възникват при разследването, което предизвика оживена дискусия сред участниците в обучението.

Адв. Емилия Тончева представи на вниманието на присъстващите набелязаните мерки от страна на държавата за подобряване на дейността по разкриване и разследване на престъпления против дивата природи и преодоляване на латентността на този вид престъпност. Една от тези стратегически мерки е създаването на самостоятелен, специализиран оперативно-издирвателен сектор „Престъпления против околната среда, дивата природа и животните“, пряко подчинен на директора на ГД „Национална полиция“ , който ще осъществява оперативно- издирвателната дейности, както и функцията по противодействие на престъпленията по чл. 235-239 НК, чл. 278в НК – 278д НК, чл. 325а НК– 325в НК, чл. 349 НК, чл. 352-354 НК. За постигане на по-добра координация между административните органи ще бъде сключено споразумение между МВР, МОСВ и МЗМ. Друга стратегическа мярка за овладяване и предотвратяване на престъпленията против дивата природа е разработване на „механизъм за превенция, контрол и административно-наказателна дейности/или разследване на нарушения и/или престъпления против околната среда и водите“. Обсъжда се и създаване на междуведомствен координационен съвет, чиято задача е да оказва навременна и ефективна подкрепа на структурите, ангажирани с опазване на природата и с противодействия на престъпленията, свързани с опазване на околната среда. Адв. Тончева подробно представи на присъстващите структурата и задачите на съвета.

Адв. Тончева представи и нормативната база, регламентираща борбата с незаконната търговия и предложените промени в НК по съставите, свързани с престъпления против дивата природа, за да бъде създаден адекватен механизъм за намаляване на престъпната дейност.

За планирането и провеждането на първоначалните и неотложни следствени действия, с оглед специфичните средства за извършване на престъплението, говори полк. Елин Алексов. Лекторът насочи вниманието на прокурорите към необходимостта да се извърши подробен анализ на първоначалната информация, като се изиска максимална такава, включително и за обстоятелства, които първоначално изглеждат неотносими към предмета на разследването; правилно определяне на обхвата на местопроизшествието, като се разшири същият, предвид възможността на по- отдалечено място да бъдат открити следи или предмети, свързани с престъплението. Той призова към висока критичност от страна на прокурорите към този вид деяния, както и активно да се работи за повишаване на информираността на обществото за високата степен на обществена опасност на този вид деяния.

Семинарният ден продължи с лекция на открит терен в м. „Ючбунар“ з-ще Кюстендил. Екипът за борба с отровите в дивата природа, състоящ се от Николай Терзиев /БДЗП/ и специално обученото куче Барс демонстрираха как кучето открива отрови и отровни примамки по миризма на отрова или животно. Барс е обучено куче от работната линия на немските овчарки и бързо спечели сърцата на присъстващите. С тази демонстрация приключи семинарният ден.

Разходката на открито продължи с посещение в парка на секвоите. Водени от Ивайло Илиев, който подробно разказаза произхода и спецификите на дърветата, прокурорите се насладиха на красотата и величието на този растителен вид, включително на трите най-големи и най-стари секвои в България.

Запознаването със забележителностите на гр. Кюстендил продължи с посещение на крепостта „Хисарлъка“ – архитектурно-исторически национален паметник на културата. Красивият панорамен изглед на град Кюстендил под лъчите на залязващото слънце не успя да отвлече слушателите от интересния и увлекателен разказ на Ивайло Илиев за историята и значението на късно античната и средновековна крепост, съществувала през Първата и Втората Българска държава.

На следващия ден културната програма продължи с посещение на една от най-старите черкви в България – „Св. Георги Победоносец“, със запазени средновековни стенописи. Църквата е архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с национално значение. Разходката продължи с посещение в художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в града, в която са изложени както творби на прочутия художник, така и платна на съвременни художници от региона. Културната програма приключи с разглеждане на експозицията „Националноосвободителните борби на населението от Кюстендилския край“, изложена в къща – музей „Дядо Ильо Войвода“. Ильо Войвода е един от най-бележитите български хайдути и революционери, оставил траен отпечатък в националната ни история.

По пътя към експозицията групата премина покрай „Дервиш баня“, Римските терми, Пирговата кула.

В алеята с позлатените от есента дървета Гинко Билоба присъстващите спряха, за да изслушат завладяващият разказ на г-жа Величка Смилянова за историята на съществувалата в центъра на гр. Кюстендил ботаническа градина. Фиданките на дърветата Гинко Билоба били донесени и засадени от Людмил Янков – участник в първата българска експедиция за покоряването на Еверест и близък приятел с Христо Проданов, останал завинаги на най-високия връх на планетата. Тези дървета ще напомнят винаги за непоклатимостта на волята, дълбочината на вярата, силата на човешкия дух, самоотверженото прекрачване на границата на човешките възможности, които Людмил Янков е проявил в усилията си да спаси своя другар.

Групата се наслади и на архитектурата на сградата на Община Кюстендил, която е била първата съдебна палата в България.

Успешното съчетание на теория, практика и културна програма остави траен спомен в съзнанието на всички участници.